За книгата: 2013 / Разказите на Алехин са склонни да образуват един текст, точно както живачните топчета са склонни да образуват отровна локва. Да имаш колекция от негови творби на една лавица един ден ще означава да имаш поне един човешки живот, записан чувствено и точно. Тук няма нищо общо с Пруст; Алехин е полярна, бодлива планета. Той патологично не може да лъже. Той чувства, че е длъжен да може като писател, но винаги се пречупва пред истината. Това е синхронният глас на героя и автора, който ще престане да съществува, ако не оголи съвестта си. Читателят на Алехин е неговият Страшен съд. Всяко претенциозно нещо се осмива, кожата се дере. Ето защо такова остро, трагично възприемане на реалността, опитът на съвременния руски живот като Чистилище.